Скъпи управляващи , интересно ми е как спите спокойно вечер . Сигурна съм , че всекидневно се сблъсквате с грешките си. Не ви ли тежи на съвестта всяка сутрин когато пътувате за работа , през стъклата на лъскавите си автомобили да виждате покъртителният резултат от вашите грешки. Хора седящи в студа с протегната ръка за милостиня. Много от нашите сънародници заминават за чужбина с надеждата за по-добър живот. Уви , няма по-красиво място от родината . Трудно е да се напусне мястото в което си израснал . Къщата построена от твоите баби и дядовци , къща пълна с толкова спомени. Детство преминало там . Тежко е ! Хиляди българи оставят семействата си . Не защото искат , а защото са принудени. Ето няколко истории написани от наши сънародници зад граница :
Камелия - 46 годишна жена . От 7 години живее и работи в Лондон :
Нейното заминаване е било предприето поради недостига на пари . Камелия има 2 деца . Не се е прибирала в България от 3 години. Нейният съпруг е починал и е оставила децата си на своята майка. Общува с тях чрез социалните мрежи.
Преди 1 година и 4 месеца и се ражда внуче , което тя още не е виждала . Тя пропуска и сватбата на дъщеря си . Камелия казва , че всеки месец изпраща пари на децата си за да подпомогне техния живот тук. Споделя , че й е доста тежко , да не може да ги прегърне , но обстоятелствата са такива. Трудния живот не и позволява да се прибере тук .
Иво - 23 годишен . От 2 години работи в Германия :
След завършването си , Иво , решава да започне работа зад граниица . Споделя , че за него и родителите му е било трудно решение , но и двете страни мислят , че така е по-добре. Последно се е прибирал тази Коледа. Почивката му е била само една седмица , но е бил доволен , че се е видял с роднините си. Споделя , че там работи като кравар , но изкарва пари с които подпомага и родителите си , пък и за себе си заделя. В писмото си до нас казва - " Не ме е срам , че съм кравар , щеше да ме е срам ако бях останал у дома и се скъсвах от работа всеки ден за 350 лева. Хората , при които съм в момента и за които работя са много мили и грижовни. Ако бях в България , за 350 лева щяха да ме мачкат и да се подиграват с мен по всевъзможен начин. Да , родителите и приятели ми липсват , но всеки се бори за своето оцеляване ."
Спас - 44 годишен и Ники 19 годишен - от 1 година са в Швейцария :
Спас и Ники са баша и син . Те ни споделят следното : " Спас - от доста време съм без работа . Жена ми ни издържа с заплата от 450 лева. Където и да кандидатствах , все ми казваха , че търсят по-млади служители. Дори не ми даваха да покажа уменията си . Други ми казваха , че ще се обадят , но не го правеха. След завършването синът ми също кандидатства за работа на доста места , обаче пък него го изпращаха с претекста , че търсят някой с опит.И така и двамата седяхме на заплатата на жена ми . Парите не стигаха за битовите разходи , за храна още по-малко. Трудно беше когато синът ми не излизаше от вкъщи , защото нямаше пари . Живеехме в максимално лишение. Стана така , че чрез познат се уредихме и двамата да заминем за чужбина. Вече цяла година сме тук. Успяхме да изплатим заема си , както и пращаме прати на жена си. Не ми се искаше да замина , защото от родината по-уютно място няма. Бяхме принудени . Надявам се след време да намерим работа тук и за жена ми . Ако това стане , едва ли ще се върнем отново в България . "
Ако вие сте от България , но живеете в чужбина , може да ни изпратите вашия разказ , снимки или други материали на нашият адрес. Така ние ще ги публикуваме в нашата страничка и други хора ще се запознаят с тях .
Няма коментари:
Публикуване на коментар