Дядо Добри - Светецът от Байлово !

Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му. Добри Димитров Добрев , известен като Дядо Добри , наричан  още ,  светец, аскет, отшелник,ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк.  Аз го наричам Човекът ,( с голямо "Ч" ) с огромно сърце.

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово.Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си.Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“ .

Скромния дом на Дядо Добри

През 2000 година , стогодишният старец решава да дари всичките си имоти на църквата  и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.Почти всеки ден Добри Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметник Александър Невски или църквата Свети Седмочисленици събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.  
  С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече прилича на най-светия аскет за българската църква св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идва от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.
ДАРЕНИЯ ОТ ДЯДО ДОБРИ : 

• През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
• През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
• През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
• През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
  
  Странно е как във тази бедна държава , старец , който преживяващ с дарения от гражданите и живеещ в малка колибка  , дарява всичко , което има . А политици и други заможни хора , живеещи в палати и скъпи апартаменти , каращи последен модел коли , гледат само как да откраднат от държавата. Засрамете се ! 
  
  Дядо Добри не е бил официално удостояван с почетни обществени звания. Въпреки това дядо Добри има страница в интернет -  http://saintdobry.com/za-diado-dobry/ - създадена от хора, трогнати от делата на стареца. Домейнът на уеб сайта се превежда буквално „Свети Добри“.Дядо Добри също така има широк кръг почитатели в социалната мрежа Фейсбук, където едноименна страница, създадена в негова чест, към този момент има 250 511 харесвания .

сподели бутон ИМЕ